Станислава Стефанова и смисълът на учителската професия

Представяме Ви любимата учителка – г-жа Стефанова. Тя вярва, че да си учител, не означава просто да планираш урок, а да прекарваш ценно време с децата.

Име: Станислава Стефанова

Професия: Учител по човекът и природата, химия, физика в прогимназиален и гимназиален етап в ЧСУ “Цар Симеон Велики”.

Любим цитат/мото/верую, свързан с образованието: „Трябва ли винаги да учим децата си с книги? Нека първо да ги научим да гледат към звездите, да се възхищават на слънцето и планините. Нека ги запознаем с дърветата, с пеперудите и цветята. Да събудим у тях възхита и възторг към цвета на живота. Едва тогава те ще се научат да мислят. А щом започнат да мислят, ще започнат да питат. Тогава им дайте книга.“ Дейвид Полис

Любим предмет в училище от ученическите години: Химия и български език.

Любимо занимание в свободното време: Обичам да спортувам, да се разхождам сред природата или да чета книга.

Кой/какво ви вдъхнови да станете учител? Да бъда учител е моята сбъдната детска мечта. Нямала съм момент в живота си, в които не съм искала да стана учител. Спомням си, че когато ни питаха за какво мечтаем като деца, повечето споделяха, че искат да станат известни, да обикалят света, да постигнат много успехи,  да си купят най-новия телефон, а аз отговарях , че моята мечта е да стана учител. Човекът, който запали искрата в мен, бе моят чичо, който бе учител. Понякога ходех с него на училище и виждах как децата, му се радваха, прегръщаха го и му благодаряха. Тази обич и искреност, която виждах, ме караше да мечтая, че някой ден и аз ще успея да стана толкова обичан и успешен учител. И ето, че вече 3-а година изживявам детската си мечтата си.

Класове, на които преподава: Преподавам от 5 до 12 клас, класен ръководител на 5 клас. 

Какво уча през работата си:  Научих, че работата с деца ме кара да се чувствам щастлива и ми помага. Може да съм имала дни, в които не съм спала, за да проверявам домашни или да подготвям уроци, дни, в които съм била болна, изморена или просто съм имала лични проблеми, но вляза ли в класната стая при децата, забравям за всичко, защото знам, че правя най-смисленото нещо и това ми носи щастие.

Вдъхновението ми да бъда учител: Да си учител е да даваш. Да повдигаш другите. Да изграждаш крилата им перце по перце. И колкото по-красиви стават техните криле, толкова повече ти самият започваш да вярваш в летенето. И си готов да полетиш след всяко: ”благодаря госпожо”, след всеки взиращ се в теб поглед, от който струи готовност и увереност в собствените сили и мечти. Тъкмо и това е горивото, с което зареждаш своите. Тъкмо това е и онази незаменима топлина на усещането, че си полезен на някого. Да даваш, за да продължаваш, да даваш, за да имаш, да ги учиш, да те учат. Да ги напътстваш в търсенията им, за да търсиш и ти заедно с тях. Да ги учиш, да те учат. Да ги усмихваш. Да те усмихват. Да си радостен от напредъка им и благодарение на това да постигаш своя собствен напредък. Това е взаимен живот.

Моята професия: Учителската професия е нещо много повече от преподаване. Да си учител не означава просто да планираш урок, а да прекарваш ценно време с децата – да се интересуваш от техния живот, да разговаряш с тях за техните интереси, да ги мотивираш, да бъдеш ролеви модел за тях, да ги накараш да мечтаят и да преследват мечтите си, да си поставят високи цели и да ги следват и не на последно място – да им помогнеш да станат добри хора, да бъдат толерантни и уважителни. Затова и в своите часове се старая освен академични знания да развиваме и неакадемични умения, които ще им помогнат в живота – сътрудничество, емоционална интелигентност, родолюбие, отговорност. Работим върху това как да изслушваме човека отсреща без да бъдем осъдителни, да приемаме и чуждото мнение, да даваме конструктивна обратна връзка, да сме уважителни към различните от нас и да си помагаме.Предизвикателство, свързано с работата и онлайн обучението: 2 години работех във Великотърновския регион по програмата Заедно в час. Най-голямото предизвикателство, което срещнах, бе миналата година, когато на всички ни се наложи да преминем на онлайн обучение. За съжаление, част от учениците не можеха да се включат. Не, че не искаха, просто семействата им нямаха финансовата възможност да им закупят устройства. Тогава преживявах голямо разочарование, защото осъзнах колко несправедлив може да бъде животът. За щастие, винаги съм била от хората, които вярват, че промяната може да се случи и че тя малко или много зависи от всеки един от нас. Тогава реших да опитам и успях да събера устройства  за моите вече бивши ученици. Тук искам да благодаря на хората, които се включиха в инициативата и дариха устройства. Това показва как, когато се обединим около кауза, можем да постигнем много! Благодаря ви!

About ЧСУ Цар Симеон Велики

View all posts by ЧСУ Цар Симеон Велики →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *