За учителството и децата с Ралица Коцева

Колкото и да знаеш и можеш, и да си преживял, винаги можеш да се поучиш на смях и добротворчество от едно дете – Интервю с Ралица Коцева, училищен психолог ,,Начален етап” 

Име: Казвам се Ралица Коцева.

Професия: Работя като училищен психолог към ЧСУ “Цар Симеон Велики”.

Любим цитат/мото/верую, свързан с образованието: ,,Днес някой седи на сянка, защото преди много време някой друг е посадил дърво” на Уорън Бъфет – инвеститор, бизнесмен и филантроп.

Любим предмет в училище от ученическите години: Любимият ми предмет беше литература, защото, когато бях малка, исках да стана писателка. Смятам, че именно часовете по литература, разсъжденията и дискусиите ми отвориха път към философския прочит на живота и психологическите дебри на човешката душа. Считам, че първите психолози и терапевти са именно писателите, защото няма как да си добър в майсторството на словото, ако не разбираш хората, техните подбуди, тайни кътчета на съзнанието, които не признават дори пред тях самите. И също така искам да отбележа, че, за да си добър психолог, ти е нужно да си наблюдателен и да обичаш хората като цяло в тяхната пълнокръвна човечност, а за да си добър белетрист, ти необходима отново наблюдателност и любов към езика и словото. В първия случай работиш красиво чрез думи, във втория говориш красиво чрез писмена реч. Има голяма свързаност между тези две професии.

Вторият ми любим предмет беше физическото възпитание, в частност играта на волейбол и играенето на хора, въпреки че никога не ми се е отдавало. Това ми помогна да разбера, че няма нужда да си отличник в нещо или да се справяш много добре, за да ти носи удоволствие, радост и усещане за пълноценност. Физическата култура е от изключително значение за психическото и общото ни здраве и благополучие дори и да не сме медалисти в нито една дисциплина! 🙂

(“Обръщайте внимание как децата Ви виждат света и какви искат да бъдат като малки – често като пораснат го забравят, а може би именно то е било правилното за тях. Обикновено простотата е равносилна на истинност!” – Бел. авт.)

Любимо занимание през свободното време: Практикувам йога и пилатес. Обичам да чета професионална и художествена литература, също така пиша кратки публикации на житейски тематики, които някои ден смятам да публикувам в книжка. Имам отношение и към някои видове изкуства – обичам киното и домашното кино включително, рисувам за удоволствие и съм склонна да търся нови източници на пъстроцветни усещания. Харесвам разходки в хладни гори и дълги дни сред природата, къмпингуване и готварство.

Интересен факт за Вас: От 9. до 12. клас тренирах конна езда – което беше сбъдване на най-съкровената ми детска мечта. Понеже моите родители имаха зоомагазин вкъщи, винаги имахме поне две животни – най-интересните през годините са: сокол, домашен плъх, игуана, индийска пръчица и други странни насекоми, чиито имена не помня.

Вдъхновението да бъдете учител:  Първата беше учителката ми по история в 5. клас, която имаше странно кожно заболяване, но не се притесняваше да говори за него и да ни учи на всичко, което знаеше за живота и предмета й. Тя преподаваше със страст върху 50-годишни карти, без мултимедия и други пособия, но часовете при нея бяха като потапяне в приказка, чийто край не искаш да настъпва. Помня името й – г-жа Панталеева. Имала съм много добри учители през годините. Помня най-топло тези в началното училище, затова смятам, че е важно децата да имат задушевно посрещане, прекрачвайки пределите на училището и прага на първата си класна стая.  За да стана психолог, принос има г-жа Витанова, учителката ми по философия в 9. клас, която имаше коренно различно отношение към нас от другите преподаватели. Не се налагаше със сила, забележки и оценки, а с фино усещане ни караше да се вглеждаме в себе си и да се опознаваме през тестове, дискусии и философски анализи.

Класове, на които преподавате: Отговарям в най-голяма частност за децата от подготвителна група до 4. клас и преподавам предметите от философския цикъл на 8. и 9. клас. Водя Клуб за творческо себепознание, разделен в няколко направления, в който деца от всички паралелки могат да се запишат.

Задачите на един учител/ психолог: На първо време да бъде човек и ако не може да помогне, да не наврежда. Да вдъхновява, да прощава, защото все пак срещу нас стои неулегнала, формираща се психика и дори в големи тела, те са си все още деца отвътре. Да бъде мил, разбиращ, подкрепящ, знаещ в своята сфера, да защитава морала и достойнството на всяко едно живо същество. Да бъде пример и ролеви модел, но да бъде и автентичен, честен и да не бяга от своята същност, виждания и призвание! И най-вече да учи другите (деца, родители, колеги, приятели), че нищо в света няма еднозначен отговор и е важно да можем да го възприемаме в неговата цялостност, многоаспектност и да упражняваме многомерно мислене, колкото и трудно да бъде това понякога.

Какво научихте от ролята си на учител: Как да бъда по-добър човек и как да предавам информацията по много канали, така че децата да могат да я възприемат през различните модалности: слухово, зрително, през преживяване и случване на дейности и проекти и т.н.

Какво научихте от учениците, с които работите:  Че Животът е красив и винаги ще бъде такъв! Че колкото и да знаеш и можеш, и да си преживял, винаги можеш да се поучиш на смях и добротворчество от едно дете, птиче или природно явление. Най-вече, че трябва да оценяваме какво имаме и каквото и да дойде, да имаме вярата, че ще се справим с него. Това е и огледалото или обратната връзка, която и ние е редно да им препредаваме и връщаме.

Какво ви вдъхновява да продължавате да бъдете учител/ психолог: Това, че знам, че работата ми има смисъл за някого и като цяло. Да виждам как оказвам смислено и ползотворно влияние у деца на 6 или млади хора на 17 години там, където е много важно с кого се срещаш и кой се опитва да те бележи и остави отпечатък от себе си върху теб. До известна степен това е като да имаш много деца, без да си ги родил ти. Но пък ти дава възможност да имаш широк досег със следващите поколения на страната ни.

Предизвикателство, свързано с онлайн обучението:  За мен то беше удоволствие, но ми липсваше живият контакт и радостта от споделената социална игра, комуникация и пълнокръвно взаимодействие очи в очи.

About ЧСУ Цар Симеон Велики

View all posts by ЧСУ Цар Симеон Велики →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *