“Месецът на будителите” с презентации на учениците от ЧСУ “Цар Симеон Велики”

Денят на будителите е един от големите български празници и всяка година в училищата кипи трескава подготовка за него. Тази година в ЧСУ „Цар Симеон Велики“ решихме да удължим празника и през целия месец да си напомняме славното минало, да събуждаме всеки ден чувството си за родолюбие и гордост от това, че сме българи. 

И така целият месец октомври протече под надслов „Месец на будителите“, а ние с удоволствие се потопихме в атмосферата на екипния дух. И учители, и ученици участвахме будно и с интерес. Представяме на вниманието Ви някои от творенията на нашите ученици.

Учениците от V А клас изготвиха презентации за своите любими будители. 

Александър Георгиев избра да направи презентация за Васил Левски – един от най-популярните герои на България. За него знае всяко дете – и малко, и голямо. Неговата личност е велика и въздействаща. Алекс е роден в града на Левски – Карлово. Нашият петокласник се гордее с произхода си и вярва, че Апостола на свободата е човек за пример, възхищава му се и се старае да прилича на него. 

Васил Левски

Теодор Димов представи материал за Софроний Врачански – будителят, който прави първия препис на „История славянобългарска“. Знаете ли, че рожденото му име е Стойко Владиславов? Той е автор на първата автобиографична творба, с която полага основите на българската литература. Тео е разказал още за влиянието върху дейността на Софроний Врачански от срещата му с Паисий Хилендарски и знае, че делото му е безценно за поколенията и до днес.

Софроний Врачански

Александрина Димитрова избра да презентира Панайот Волов, наричан още забравения апостол. Един от инициаторите на Априлското въстание, деец на национално-революционното движение. Псевдонимът му е Петър Ванков. Панайот Волов ни завещава своята смелост и честност, своята дълбока любов към отечеството.

Панайот Волов

Панайт Волов е участвал в Априлското въстание. Той е роден в семейството на Вичо и Василка Волови. През 1875г Панайот Волов попада в Русенския затвор.Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. 

Предполага се, че е посещавал печатницата на Любен Каравелов и дори се е срещал с Христо Ботев.При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.

Къщата на Панайот Волов е в Шумен.

На 14 април 1876 г. близо до село Мечка , в местността Оборище ,е открито събрание на комитетите от 4 революционен окръг.

Образование: 

Южнославянски пансион,Украйна Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

ЧЕСТИТ ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ!

Благодаря за обърнатото внимание!

В нашето минало се откриват големи фигури на редица велики българи, които с необикновена сила и със завидна самопожертвователност са служили на своя народ. Такъв герой е Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър – един от най-значимите български войводи. Презентацията на Андреа Христова от V клас разкрива повече защо е хаджия, за неговото дело и героична смърт.

Хаджи Димитър

Дамян Павлов избра за свой любим будител Паисий Хилендарски – автор и разпространител на История Славянобългарска. За монашеския му живот и за това как се заражда идеята да напише историята на славния български народ, можете да научите в презентацията на Дамян.

1 НОЕМВРИ 

Ден на Народните  Будители

▶ Денят на Народните будители е 1-ви ноември. На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и въвежда нов празник – Денят на Народните будители. Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството. Затова за ден на Народните будители е избрана датата 1-ви ноември, тъй като това е един от най-големите празници на този светец, а именно – Пренасяне на мощите на Свети Йоан Рилски в гр.Средец (София) по времето на Цар Самуил, когато той е канонизиран за светец.

▶ Будителите са родолюбиви български просветители, между които Свети Свети Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Свети Софроний Врачански, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много родолюбиви българи, които са ни завещали своята голяма любов към Отечеството.

▶ Моят любим народен будител е Паисий Хилендарски. Той е бил монах в Хилендарския манастир на Света Гора и се е превърнал в знаме на българското Възраждане. Паисий Хилендарски създава писана българска история, наречена История Славяноболгарская, чиято цел и да събуди искрата на родолюбието и да вдъхне самочувствие на нашия народ, припомняйки славното му минало.

▶ Паисий Хилендарски поставя началото на Българското Възраждане. Той пише за себе си, че е роден в Самоковска епархия през 1722 г. Няколко населени места претендират, че са негово родно място. Предполага се, че е роден в гр.Банско. 

▶ През 1745 година Паисий става монах на Света Гора в българския Хилендарски манастир. На Света Гора има монаси от различни народности. Всеки монах се е хвалил с историята на своя народ. Така у отец Паисий се заражда идеята да напише история за славното минало на българския народ. Той започва усилено да търси сведения в манастирските архиви и пътува в други държави, за да търси исторически данни за българите. Пътува дори до Сремски Карловци, които се намират в днешна Австрия. Запознава се с трудовете на Цезар Барони и Мавро Орбини. 

▶ Отец Паисий завършва История Славянобългарска през 1762 година в Зографския манастир.

▶ След като завършва своята История, той тръгва из българските земи, за да я разпространява. 

▶ История Славянобългарска е много важен труд, който нарежда Паисий Хилендарски сред най-значимите българи. Той е бил скромен монах и не е изучавал историческата наука. Но е прочел много исторически извори и е описал една обективна и подробна картина на историческото минало на народа ни. Отец Паисий ни учи, че „И от целия славянски род, най-славни са били българите: първо те са се нарекли царе, първи те са имали патриарх, първи те са се покръстили и най-много земя те са придобили“. В неговата история личи огромната му любов към българския народ. Той сам пише: „Аз твърде много възлюбих българския си род и отечеството си и много труд положих да събирам от различни книги и истории, докато не събрах заедно делата на българския род“. Канонизиран е за светец от Българската православна църква. 

▶ Дамян Павлов, 5-ти клас

Христо Ботев е главният герой в презентациите на Огняна Мирчева от V клас и на Красимир Велчев от VIII клас. Революционерът оставя белег в сърцата на всички истински родолюбци и патриоти със своето творчество, огромна харизма и нестихваща сила на духа.

Христо Ботев

                      Христо Ботев

                    Огняна Мирчева

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер.Той е български национален герой, революционер, поет и публицист.

Майката на Христо Ботев е Иванка Ботева.Тя била известна със своята хубост, гордост и силен дух.Тя била майка освен на Христо Ботев и на още 8 деца.

Бащата на Христо Ботев е Ботьо Петков

Съпругата на Христо Ботев е Венета Ботева. Тя и Христо Ботев се запознават през 1874 г. в Букурещ.  През юли 1875 г. Венета и Христо Ботев сключват граждански брак. На 13 април 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка.

    Иванка   Вената Ботева

В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври.

Христо Ботев има и много паметници в България.

         

About ЧСУ Цар Симеон Велики

View all posts by ЧСУ Цар Симеон Велики →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *