Днес имаме удоволствието да ви запознаем с Георги Торбов. За никого от ЧСУ “Цар Симеон Велики” не е тайна, че Георги има афинитет към литературата и е един от малкото класирани за 3-и кръг на националното състезание по български език и литература – “Стъпала на знанието”. Той е само на 12 години, но вижте сами как умее да разказва…
Интересна случка
Веднъж се разхождах навън, защото трябваше да посетя баба ми. Моята майка вече беше пристигнала и ме чакаше там. Тя ме предупреди да не ходя по краткия път, защото там има много кучета.
Аз я послушах и тръгнах по обиколния път. Вървях си спокойно и вече бях почти пристигнал. Изведнъж видях едно куче, което ме гледаше с отворена уста. Вместо да продължа да ходя спокойно, се уплаших и реших да бягам.
Кучето се ядоса и тръгна да ме гони. Докато бягах, крещях за помощ, но никой не ме чуваше. Реших да извадя телефона си и да звънна за помощ, но се оказа, че няма батерия. През цялото време лаеха кучета и от дворовете.
След минути бягане, които ми се сториха часове, пристигнах при къщата на баба ми. Огледах се и кучето за мое успокоение си беше тръгнало. Вратата беше заключена, а както казах, телефонът ми нямаше батерия.
Единственият начин да ми отключат, беше да крещя с пълен глас. За мое щастие майка ми веднага ме чу, защото беше оставила прозореца отворен. Тя слезе и ми отключи. Аз ѝ разказах какво се случи и се оказа, че кучето е успяло да ме ухапе. Учудих се, защото не усещах никаква болка. Вероятно защото бях в шок.
Отидохме на доктор за превръзка и ваксина, а след това се прибрахме вкъщи.
След тази случка научих две неща. Първо, да не бягам, когато видя куче. И второ, да си зареждам телефона.
